5 dic 2015, 22:26

Стаени вопли

  Poesía
561 1 6

Стаени вопли ражда пак нощта,

събрала в себе си съдби на хора

и всеки своите тайни пази,

скрити са под нежния воал на вечерта.

Стаени вопли на живот мизерен...

но с дух на щедрост, нежност и любов.

Чертаят тънки, тънки мрежи...

под звездния  воал на вечността.

И някак обезверени от живота,

понесли кръста на своите съдби

от скрити вопли се роди надежда,

че света  може да се промени...

И всеки в шепи пази своите тайни,

а вяра и любов в сърцето как горят

и в този миг на сляпа безнадежност...

разкъсва тънки мрежи утринта.

 

                      07.07.2014г

                      izumrudkata

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Антоан, благодаря ти за прекрасния коментар!
  • Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Антоан, благодаря ти, че прочете и коментира!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
    И винаги има надежда да живеем в един по - добър свят!
  • Прекрасно - като тебе...!!!
    "И някак обезверени от живота,
    понесли кръста на своите съдби
    от скрити вопли се роди надежда,
    че света може да се промени..."
  • Символ,Лейди Фокс, Белла, благодаря ви!
  • Днес времето разказва новата история
    за свят изпълнен с доброта...
    В мечтите си - бял гълъб
    полетял е над света...
    Днес времето разтваря в шепи
    мечти, любов и красота...
    бял лотос с вълшебни пръсти,
    докосва нашите мечти с надежда.
    Катя
    Младене, благодаря ти за прекрасния прочит
    на стиха ми!И винаги има надежда да живеем
    в един по - добър свят!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...