5 дек. 2015 г., 22:26

Стаени вопли

558 1 6

Стаени вопли ражда пак нощта,

събрала в себе си съдби на хора

и всеки своите тайни пази,

скрити са под нежния воал на вечерта.

Стаени вопли на живот мизерен...

но с дух на щедрост, нежност и любов.

Чертаят тънки, тънки мрежи...

под звездния  воал на вечността.

И някак обезверени от живота,

понесли кръста на своите съдби

от скрити вопли се роди надежда,

че света  може да се промени...

И всеки в шепи пази своите тайни,

а вяра и любов в сърцето как горят

и в този миг на сляпа безнадежност...

разкъсва тънки мрежи утринта.

 

                      07.07.2014г

                      izumrudkata

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Антоан, благодаря ти за прекрасния коментар!
  • Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Антоан, благодаря ти, че прочете и коментира!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
    И винаги има надежда да живеем в един по - добър свят!
  • Прекрасно - като тебе...!!!
    "И някак обезверени от живота,
    понесли кръста на своите съдби
    от скрити вопли се роди надежда,
    че света може да се промени..."
  • Символ,Лейди Фокс, Белла, благодаря ви!
  • Днес времето разказва новата история
    за свят изпълнен с доброта...
    В мечтите си - бял гълъб
    полетял е над света...
    Днес времето разтваря в шепи
    мечти, любов и красота...
    бял лотос с вълшебни пръсти,
    докосва нашите мечти с надежда.
    Катя
    Младене, благодаря ти за прекрасния прочит
    на стиха ми!И винаги има надежда да живеем
    в един по - добър свят!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...