Izumrudkata (Катя) Izumrudkata (Катя)
22 290
5.12.2015 г., 22:26

Стаени вопли

556 1 6

Стаени вопли ражда пак нощта,

събрала в себе си съдби на хора

и всеки своите тайни пази,

скрити са под нежния воал на вечерта.

Стаени вопли на живот мизерен...

но с дух на щедрост, нежност и любов.

Чертаят тънки, тънки мрежи...

под звездния  воал на вечността.

И някак обезверени от живота,

понесли кръста на своите съдби

от скрити вопли се роди надежда,

че света  може да се промени...

И всеки в шепи пази своите тайни,

а вяра и любов в сърцето как горят

и в този миг на сляпа безнадежност...

разкъсва тънки мрежи утринта.

 

                      07.07.2014г

                      izumrudkata

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Антоан, благодаря ти за прекрасния коментар!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Антоан, благодаря ти, че прочете и коментира!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
    И винаги има надежда да живеем в един по - добър свят!
  • Eva55 (Евелина Стоянова)
    Eva55 (Евелина Стоянова)
    Прекрасно - като тебе...!!!
    "И някак обезверени от живота,
    понесли кръста на своите съдби
    от скрити вопли се роди надежда,
    че света може да се промени..."
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Символ,Лейди Фокс, Белла, благодаря ви!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Днес времето разказва новата история
    за свят изпълнен с доброта...
    В мечтите си - бял гълъб
    полетял е над света...
    Днес времето разтваря в шепи
    мечти, любов и красота...
    бял лотос с вълшебни пръсти,
    докосва нашите мечти с надежда.
    Катя
    Младене, благодаря ти за прекрасния прочит
    на стиха ми!И винаги има надежда да живеем
    в един по - добър свят!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0