5.12.2015 г., 22:26

Стаени вопли

560 1 6

Стаени вопли ражда пак нощта,

събрала в себе си съдби на хора

и всеки своите тайни пази,

скрити са под нежния воал на вечерта.

Стаени вопли на живот мизерен...

но с дух на щедрост, нежност и любов.

Чертаят тънки, тънки мрежи...

под звездния  воал на вечността.

И някак обезверени от живота,

понесли кръста на своите съдби

от скрити вопли се роди надежда,

че света  може да се промени...

И всеки в шепи пази своите тайни,

а вяра и любов в сърцето как горят

и в този миг на сляпа безнадежност...

разкъсва тънки мрежи утринта.

 

                      07.07.2014г

                      izumrudkata

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антоан, благодаря ти за прекрасния коментар!
  • Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Антоан, благодаря ти, че прочете и коментира!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
    И винаги има надежда да живеем в един по - добър свят!
  • Прекрасно - като тебе...!!!
    "И някак обезверени от живота,
    понесли кръста на своите съдби
    от скрити вопли се роди надежда,
    че света може да се промени..."
  • Символ,Лейди Фокс, Белла, благодаря ви!
  • Днес времето разказва новата история
    за свят изпълнен с доброта...
    В мечтите си - бял гълъб
    полетял е над света...
    Днес времето разтваря в шепи
    мечти, любов и красота...
    бял лотос с вълшебни пръсти,
    докосва нашите мечти с надежда.
    Катя
    Младене, благодаря ти за прекрасния прочит
    на стиха ми!И винаги има надежда да живеем
    в един по - добър свят!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...