Стаени вопли ражда пак нощта,
събрала в себе си съдби на хора
и всеки своите тайни пази,
скрити са под нежния воал на вечерта.
Стаени вопли на живот мизерен...
но с дух на щедрост, нежност и любов.
Чертаят тънки, тънки мрежи...
под звездния воал на вечността.
И някак обезверени от живота,
понесли кръста на своите съдби
от скрити вопли се роди надежда,
че света може да се промени... ...