Dec 5, 2015, 10:26 PM

Стаени вопли

  Poetry
555 1 6

Стаени вопли ражда пак нощта,

събрала в себе си съдби на хора

и всеки своите тайни пази,

скрити са под нежния воал на вечерта.

Стаени вопли на живот мизерен...

но с дух на щедрост, нежност и любов.

Чертаят тънки, тънки мрежи...

под звездния  воал на вечността.

И някак обезверени от живота,

понесли кръста на своите съдби

от скрити вопли се роди надежда,

че света  може да се промени...

И всеки в шепи пази своите тайни,

а вяра и любов в сърцето как горят

и в този миг на сляпа безнадежност...

разкъсва тънки мрежи утринта.

 

                      07.07.2014г

                      izumrudkata

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Антоан, благодаря ти за прекрасния коментар!
  • Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Антоан, благодаря ти, че прочете и коментира!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
    И винаги има надежда да живеем в един по - добър свят!
  • Прекрасно - като тебе...!!!
    "И някак обезверени от живота,
    понесли кръста на своите съдби
    от скрити вопли се роди надежда,
    че света може да се промени..."
  • Символ,Лейди Фокс, Белла, благодаря ви!
  • Днес времето разказва новата история
    за свят изпълнен с доброта...
    В мечтите си - бял гълъб
    полетял е над света...
    Днес времето разтваря в шепи
    мечти, любов и красота...
    бял лотос с вълшебни пръсти,
    докосва нашите мечти с надежда.
    Катя
    Младене, благодаря ти за прекрасния прочит
    на стиха ми!И винаги има надежда да живеем
    в един по - добър свят!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...