29 ene 2009, 17:21

Сталактитена история

  Poesía
653 0 5
 

Сталактитена  история

 

Капка  подир  капка

натрупах  мъдростта!

За  кратко  време

с кривата  захапка

превзе  ме  старостта!

Дума подир дума

слушах  с притихнала душа

мъдростта,  събрана в  трюма

от грешките на младостта

Като  сталактит надграждах

всяка  своя  мисъл.

На младите  разказвах

как в  живота съм   се  улисал!

Цветето добре расте

в почвата дълбока.

Рибата щастлива е в потока.

Мъдреца цени се с мисълта си!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Капка подир капка
    натрупах мъдростта!
    А от мъдростта се е родил прекрасен стих!
  • До "младостта" ми хареса, но после... Странно е.Да не сте се "разменили" с някой?
  • Мъдростта е в основата!
    Но се иска и усет!
    Поздрави!
  • Възраста е натрупаната мъдрост.
    Поздрави Пещерски!
  • Радвам се, че прочетох първа и първа коментирам!
    Хареса ми!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...