Сталактитена история

Поезия

650 0 5

Капка подир капка

натрупах мъдростта!

За кратко време

с кривата захапка

превзе ме старостта!

Дума подир дума

слушах с притихнала душа

мъдростта, събрана в трюма

от грешките на младостта

Като сталактит надграждах

всяка своя мисъл.

На младите разказвах

как в живота съм се улисал!

Цветето добре расте

в почвата дълбока.

Рибата щастлива е в потока.

Мъдреца цени се с мисълта си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

idi (Ин Вел)

Капка подир капка
натрупах мъдростта!
А от мъдростта се е родил прекрасен стих!

2009-02-06T13:01:38+02:00
Kailaka (Елена)

До "младостта" ми хареса, но после... Странно е.Да не сте се "разменили" с някой?

2009-01-30T09:53:54+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Мъдростта е в основата!
Но се иска и усет!
Поздрави!

2009-01-30T09:15:51+02:00
smile1 (Валка)

Възраста е натрупаната мъдрост.
Поздрави Пещерски!

2009-01-30T07:06:38+02:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

Радвам се, че прочетох първа и първа коментирам!
Хареса ми!

2009-01-29T17:25:56+02:00