Сталактитена история
Капка подир капка
натрупах мъдростта!
За кратко време
с кривата захапка
превзе ме старостта!
Дума подир дума
слушах с притихнала душа
мъдростта, събрана в трюма
от грешките на младостта
Като сталактит надграждах
всяка своя мисъл.
На младите разказвах
как в живота съм се улисал!
Цветето добре расте
в почвата дълбока.
Рибата щастлива е в потока.
Мъдреца цени се с мисълта си!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
