Старата асма

Старата асма на двора си е все същата,

в сянката и спомням си с усмивка за някога.

Един букет от вкусни гроздове до къщата

и детството под нея, спомените идват всякога.

Усещам аромата на гроздето от старата асма

и баба сама ме посреща още от пътната врата.

Присядаме заедно с нея под старата асма       

със спомени от детството, записано в живота.

А дядо ни ни гледа тих, спокоен от небето,

усмихва ни се и дава ни по някои друг съвет.

Гроздовете едреят от слънцето, жарко напето,

реколта богата от труда ни в студ и в пек.

И нашите деца поливат лозата с лейка в ръка,

и тя усеща влагата, водата прониква в корена.

Ще мине време, години и няма да ни има на света

но тук край старата асма ще бъдат нашите деца.