Старата асма
Старата асма
Старата асма на двора си е все същата,
в сянката и спомням си с усмивка за някога.
Един букет от вкусни гроздове до къщата
и детството под нея, спомените идват всякога.
Усещам аромата на гроздето от старата асма
и баба сама ме посреща още от пътната врата.
Присядаме заедно с нея под старата асма
със спомени от детството, записано в живота.
А дядо ни ни гледа тих, спокоен от небето,
усмихва ни се и дава ни по някои друг съвет.
Гроздовете едреят от слънцето, жарко напето,
реколта богата от труда ни в студ и в пек.
И нашите деца поливат лозата с лейка в ръка,
и тя усеща влагата, водата прониква в корена.
Ще мине време, години и няма да ни има на света
но тук край старата асма ще бъдат нашите деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
