Старата година
Отива си страта година вече
завинаги и няма да се върне.
Последна декемврийска вечер,
в която няма кой да ме прегърне.
И ти си някъде далеч в света,
изпращаш я с усмивка на лице.
За теб тя беше трудна и добра
и няма да остане в твоето сърце.
Запомнили я с мен - наивната,
която дари те с любовта?
С мен така самотната,
прегърната от тишина.
Едва ли ще я помниш занапред,
остана просто поредната година.
Нека следващата да разпръсва навред
нова любов и щастие за двамина.
Влюби се и обичай друга ти,
щастие ще ти пожелая.
Дано не рабереш какво е да боли,
да изгаря душата ти до края!
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados