Dec 31, 2011, 12:22 PM

Старата година

  Poetry » Love
745 0 0

 

 

   Старата година

 

Отива си страта година вече

завинаги и няма да се върне.

Последна декемврийска вечер,

в която няма кой да ме прегърне.



И ти си някъде далеч в света,

изпращаш я с усмивка на лице.

За теб тя беше трудна и добра

и няма да остане в твоето сърце.



Запомнили я с мен - наивната,

която дари те с любовта?

С мен така самотната,

прегърната от тишина.



Едва ли ще я помниш занапред,

остана просто поредната година.

Нека следващата да разпръсва навред

нова любов и щастие за двамина.



Влюби се и обичай друга ти,

щастие ще ти пожелая.

Дано не рабереш какво е да боли,

да изгаря душата ти до края!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...