Dec 31, 2011, 12:22 PM

Старата година 

  Poetry » Love
522 0 0

 

 

   Старата година

 

Отива си страта година вече

завинаги и няма да се върне.

Последна декемврийска вечер,

в която няма кой да ме прегърне.



И ти си някъде далеч в света,

изпращаш я с усмивка на лице.

За теб тя беше трудна и добра

и няма да остане в твоето сърце.



Запомнили я с мен - наивната,

която дари те с любовта?

С мен така самотната,

прегърната от тишина.



Едва ли ще я помниш занапред,

остана просто поредната година.

Нека следващата да разпръсва навред

нова любов и щастие за двамина.



Влюби се и обичай друга ти,

щастие ще ти пожелая.

Дано не рабереш какво е да боли,

да изгаря душата ти до края!

 

 

 

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??