31.12.2011 г., 12:22

Старата година

744 0 0

 

 

   Старата година

 

Отива си страта година вече

завинаги и няма да се върне.

Последна декемврийска вечер,

в която няма кой да ме прегърне.



И ти си някъде далеч в света,

изпращаш я с усмивка на лице.

За теб тя беше трудна и добра

и няма да остане в твоето сърце.



Запомнили я с мен - наивната,

която дари те с любовта?

С мен така самотната,

прегърната от тишина.



Едва ли ще я помниш занапред,

остана просто поредната година.

Нека следващата да разпръсва навред

нова любов и щастие за двамина.



Влюби се и обичай друга ти,

щастие ще ти пожелая.

Дано не рабереш какво е да боли,

да изгаря душата ти до края!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...