31 дек. 2011 г., 12:22

Старата година

746 0 0

 

 

   Старата година

 

Отива си страта година вече

завинаги и няма да се върне.

Последна декемврийска вечер,

в която няма кой да ме прегърне.



И ти си някъде далеч в света,

изпращаш я с усмивка на лице.

За теб тя беше трудна и добра

и няма да остане в твоето сърце.



Запомнили я с мен - наивната,

която дари те с любовта?

С мен така самотната,

прегърната от тишина.



Едва ли ще я помниш занапред,

остана просто поредната година.

Нека следващата да разпръсва навред

нова любов и щастие за двамина.



Влюби се и обичай друга ти,

щастие ще ти пожелая.

Дано не рабереш какво е да боли,

да изгаря душата ти до края!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....