Старата картина на тавана
В старата рамка, побеляла от прах,
ухае на детство сеното.
Зад къщата струпано - килнат калпак -
развява го вятър,
защото отруден от делника
с сивкав мустак
мъж пристяга крака си.
Жена притеснена
с кърпа с вода
мие крака и потта си.
А нейде в тревата прокрадва се тя -
усойница пъстро-студена...
Издухвам пак и отново прахта
от рамката сивозелена...
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados