15.05.2010 г., 22:42

Старата картина на тавана

702 0 3



Старата картина на тавана

 

В старата рамка, побеляла от прах,

ухае на детство сеното.

Зад къщата струпано - килнат калпак -

развява го вятър,

защото отруден от делника

с сивкав мустак

мъж пристяга крака си.

Жена притеснена

с кърпа с вода

мие крака и потта си.

 

А нейде в тревата прокрадва се тя -

усойница пъстро-студена...

 

Издухвам пак и отново прахта

от рамката сивозелена...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...