Старата картина на тавана
В старата рамка, побеляла от прах,
ухае на детство сеното.
Зад къщата струпано - килнат калпак -
развява го вятър,
защото отруден от делника
с сивкав мустак
мъж пристяга крака си.
Жена притеснена
с кърпа с вода
мие крака и потта си.
А нейде в тревата прокрадва се тя -
усойница пъстро-студена...
Издухвам пак и отново прахта
от рамката сивозелена...
© Надежда Маринова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
