Старата крепост

От векове там горе, ти стоиш

над град, прегърнат от Росица,

и сякаш пак над него бдиш

като войнстваща орлица.

Останките от крепостни стени

ревниво свойте тайни крият,

камбаната на църквата мълчи,

там не отслужват литургии.

Доспехи бойни не звънят,

ръждясват нейде под земята,

работилниците днес мълчат,

покрити са те от тревата.

Руините от каменни стени

днес носят нам послание,

че каквото днес ний построим,

в бъдеще ще ни е паметник.