16 ago 2013, 20:04

Старата крепост

  Poesía
856 0 0

         Старата крепост

 

 

От векове там горе, ти стоиш

над град, прегърнат от Росица,

и сякаш пак над него бдиш

като войнстваща орлица.

 

Останките от крепостни стени

ревниво свойте тайни крият,

камбаната на църквата мълчи,

там не отслужват литургии.

 

Доспехи бойни не звънят,

ръждясват нейде под земята,

работилниците днес мълчат,

покрити са те от тревата.

 

Руините от каменни стени

днес носят нам послание,

че каквото днес ний построим,

в бъдеще ще ни е паметник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...