16 авг. 2013 г., 20:04

Старата крепост

863 0 0

         Старата крепост

 

 

От векове там горе, ти стоиш

над град, прегърнат от Росица,

и сякаш пак над него бдиш

като войнстваща орлица.

 

Останките от крепостни стени

ревниво свойте тайни крият,

камбаната на църквата мълчи,

там не отслужват литургии.

 

Доспехи бойни не звънят,

ръждясват нейде под земята,

работилниците днес мълчат,

покрити са те от тревата.

 

Руините от каменни стени

днес носят нам послание,

че каквото днес ний построим,

в бъдеще ще ни е паметник.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...