16.08.2013 г., 20:04

Старата крепост

852 0 0

         Старата крепост

 

 

От векове там горе, ти стоиш

над град, прегърнат от Росица,

и сякаш пак над него бдиш

като войнстваща орлица.

 

Останките от крепостни стени

ревниво свойте тайни крият,

камбаната на църквата мълчи,

там не отслужват литургии.

 

Доспехи бойни не звънят,

ръждясват нейде под земята,

работилниците днес мълчат,

покрити са те от тревата.

 

Руините от каменни стени

днес носят нам послание,

че каквото днес ний построим,

в бъдеще ще ни е паметник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...