Aug 16, 2013, 8:04 PM

Старата крепост

  Poetry
851 0 0

         Старата крепост

 

 

От векове там горе, ти стоиш

над град, прегърнат от Росица,

и сякаш пак над него бдиш

като войнстваща орлица.

 

Останките от крепостни стени

ревниво свойте тайни крият,

камбаната на църквата мълчи,

там не отслужват литургии.

 

Доспехи бойни не звънят,

ръждясват нейде под земята,

работилниците днес мълчат,

покрити са те от тревата.

 

Руините от каменни стени

днес носят нам послание,

че каквото днес ний построим,

в бъдеще ще ни е паметник.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...