18 feb 2014, 23:20

Старата къща 

  Poesía » Otra
344 0 2

Как искам тези дяволски ръце –
лиани гъсти – да не я прегръщат
и къщата ни в малкото селце
да я откривам все една и съща.

Бездомна и обраснала така –
за спомените само място в нея.
Препълнена от тях, като река
разлята край брега й да немея.

И дивите лиани – пелена
в душата си ранима да разтварям.
Пред прага й, като че на жена
"Обичам те!" - до болка да повтарям.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??