Как искам тези дяволски ръце –
лиани гъсти – да не я прегръщат
и къщата ни в малкото селце
да я откривам все една и съща.
Бездомна и обраснала така –
за спомените само място в нея.
Препълнена от тях, като река
разлята край брега й да немея.
И дивите лиани – пелена
в душата си ранима да разтварям.
Пред прага й, като че на жена
"Обичам те!" - до болка да повтарям.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
