Старата къща
Как искам тези дяволски ръце –
лиани гъсти – да не я прегръщат
и къщата ни в малкото селце
да я откривам все една и съща.
Бездомна и обраснала така –
за спомените само място в нея.
Препълнена от тях, като река
разлята край брега й да немея.
И дивите лиани – пелена
в душата си ранима да разтварям.
Пред прага й, като че на жена
"Обичам те!" - до болка да повтарям.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
