18.02.2014 г., 23:20 ч.

Старата къща 

  Поезия » Друга
309 0 2

Как искам тези дяволски ръце –
лиани гъсти – да не я прегръщат
и къщата ни в малкото селце
да я откривам все една и съща.

Бездомна и обраснала така –
за спомените само място в нея.
Препълнена от тях, като река
разлята край брега й да немея.

И дивите лиани – пелена
в душата си ранима да разтварям.
Пред прага й, като че на жена
"Обичам те!" - до болка да повтарям.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??