16 may 2017, 17:47  

Старата топола 

  Poesía » Otra
805 6 16
Старата топола клоните поклаща,
с вятъра немирен, си говори -
славеева песен, влюбена, изящна,
праща към небесните простори.
Във унес потрепват й, нежно листата
радват се на птичките щастливи,
тежат ѝ, зимата и самотата
короната редее, с клони сиви.
Всяка пролет сияе с нова премяна,
гледа се в реката и засипва
с пухкави целувки всякъде, засмяна --
пак любовни трели я обсипват! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??