5 jun 2008, 10:03

Старците 

  Poesía » Otra
707 0 5

По пътеката бавно, пак ръка за ръка

или рамо до рамо - все така, все така.

Всеки ден накъсява общият път,

тайно всеки се пита: "Що ли има отвъд?"

Ако някой за малко за почивка поспре,

има още десница, дето да се опре.

И макар че отдавна е зарита жарта

и под нея почива всяка тяхна мечта,

те все още са двама - все така, все така...

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??