По пътеката бавно, пак ръка за ръка
или рамо до рамо - все така, все така.
Всеки ден накъсява общият път,
тайно всеки се пита: "Що ли има отвъд?"
Ако някой за малко за почивка поспре,
има още десница, дето да се опре.
И макар че отдавна е зарита жарта
и под нея почива всяка тяхна мечта,
те все още са двама - все така, все така...
© Таня Панайотова Всички права запазени
с обич, мила Таня.