Jun 5, 2008, 10:03 AM

Старците 

  Poetry » Other
628 0 5

По пътеката бавно, пак ръка за ръка

или рамо до рамо - все така, все така.

Всеки ден накъсява общият път,

тайно всеки се пита: "Що ли има отвъд?"

Ако някой за малко за почивка поспре,

има още десница, дето да се опре.

И макар че отдавна е зарита жарта

и под нея почива всяка тяхна мечта,

те все още са двама - все така, все така...

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??