Старецът със сините очи
СТАРЕЦЪТ СЪС СИНИТЕ ОЧИ
Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс,
немотията ръфаше стареца стръвно.
Цял превит в изнемога под тежкия кръст,
ми протегна треперещи пръсти, безкръвни.
И тогава видях тези сини очи
със сълзите под тях в набраздените бузи.
Притъпената болка там, сляпа, мълчи,
че е сам, изнурен и е никому нужен.
Със пресъхнало гърло подадох му хляб
и му казах: „За тебе е целият, Дядо!”
Той пое го, невярващ, съсухрен и слаб;
аз почувствах, че даже на мен ми присяда.
И за миг беше погледът тъй озарен –
светлинка бе видяла душата нещастна.
Беше слънчев за него дъждовният ден.
Бе усмихнат, нахранен... преди да угасне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анахид Чальовска Todos los derechos reservados
Все пак хубаво да е си препрочетем тези стихове от преди 10 години, които са все още толкова актуални 
