Старецът със сините очи
СТАРЕЦЪТ СЪС СИНИТЕ ОЧИ
Той стоеше подпрян на стената в студа -
със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.
Като с мечешка лапа бе стъпил гладът
на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.
Безпощадно отхапвайки къс подир къс,
немотията ръфаше стареца стръвно.
Цял превит в изнемога под тежкия кръст,
ми протегна треперещи пръсти, безкръвни.
И тогава видях тези сини очи
със сълзите под тях в набраздените бузи.
Притъпената болка там, сляпа, мълчи,
че е сам, изнурен и е никому нужен.
Със пресъхнало гърло подадох му хляб
и му казах: „За тебе е целият, Дядо!”
Той пое го, невярващ, съсухрен и слаб;
аз почувствах, че даже на мен ми присяда.
И за миг беше погледът тъй озарен –
светлинка бе видяла душата нещастна.
Беше слънчев за него дъждовният ден.
Бе усмихнат, нахранен... преди да угасне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
Все пак хубаво да е си препрочетем тези стихове от преди 10 години, които са все още толкова актуални 
