anahid (Анахид Чальовска)
79 1553
21.09.2012 г., 15:21 ч.

Старецът със сините очи 

  Поезия » Друга
1337 5 22

СТАРЕЦЪТ СЪС СИНИТЕ ОЧИ

 

Той стоеше подпрян на стената в студа -

със отпуснато чéло и вдлъбнати скули.

Като с мечешка лапа бе стъпил гладът

на лицето му тънко. Дъждът беше жулещ.

 

Безпощадно отхапвайки къс подир къс,

немотията ръфаше стареца стръвно.

Цял превит в изнемога под тежкия кръст,

ми протегна треперещи пръсти, безкръвни.

 

И тогава видях тези сини очи

със сълзите под тях в набраздените бузи.

Притъпената болка там, сляпа, мълчи,

че е сам, изнурен и е никому нужен.

 

Със пресъхнало гърло подадох му хляб

и му казах: „За тебе е целият, Дядо!”

Той пое го, невярващ, съсухрен и слаб;

аз почувствах, че даже на мен ми присяда.

 

И за миг беше погледът тъй озарен –

светлинка бе видяла душата нещастна.

Беше слънчев за него дъждовният ден.

Бе усмихнат, нахранен... преди да угасне.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??