СТАРИ ГЛАВНИЦИ И ЛИХВИ
Земята до корен пресъхна, кости геранът забели
и вечер – смирена, зад хълма, шала си сърмен разстели.
Изгърбени ружи и троскот скриха пътеките в мрака,
сиротни и рухнали порти, тиха по мръкнало стряха.
О, мили, обични и близки образи в тленна забрава!
Твърде ли много поисках, че нищо за мен не остава!
Смях край огнище и пламък, обич и нежност, и прошка,
топлите длани на мама, детството, лунната брошка,
ситни зрънца – разпилени в скута златист на септември,
дюлите тежки над мене, призрак с протрити калеври,
химна на новото утро в бавния вик на петела... ...