1.02.2025 г., 15:55 ч.

Стари главници и лихви 

  Поезия
60 0 5

СТАРИ ГЛАВНИЦИ И ЛИХВИ

 

Земята до корен пресъхна, кости геранът забели

и вечер – смирена, зад хълма, шала си сърмен разстели.

Изгърбени ружи и троскот скриха пътеките в мрака,

сиротни и рухнали порти, тиха по мръкнало стряха.

О, мили, обични и близки образи в тленна забрава!

Твърде ли много поисках, че нищо за мен не остава!

Смях край огнище и пламък, обич и нежност, и прошка,

топлите длани на мама, детството, лунната брошка,

ситни зрънца – разпилени в скута златист на септември,

дюлите тежки над мене, призрак с протрити калеври,

химна на новото утро в бавния вик на петела...

Колко ли скъпо ми струва, че прекосявам предела?

Даже не помня как пламва купа сено в далнината,

изгревът беше ли ален, тихо ли шъпне реката,

старата спукана стомна как се разпява до ручей.

Уж дреболии – а помня. Да можеше пак да се случат!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??