15 oct 2019, 20:39

Стари сънища

  Poesía » Otra
624 2 0

Не сънувам вече сънища. 

Не са за мен. 

Отдавна изтрих линията,

водеща към мен. 

 

Не сънувам вече сънища  

имам си тефтер. 

Записвам на него въглищата 

изгорили моя ден. 

 

Тлеят в мене стари сънища  

като незавършен епилог. 

Опитах се да потуша огнищата, 

но огъня оказа се по-жесток от моя бог. 

 

Не сънувам вече сънища,

отдавна не тлеят в мен. 

Отрязах със стара ножица връзчицата, 

която държеше в плен моя ден. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....