Не сънувам вече сънища. 

Не са за мен. 

Отдавна изтрих линията,

водеща към мен. 

Не сънувам вече сънища – 

имам си тефтер. 

Записвам на него въглищата 

изгорили моя ден. 

Тлеят в мене стари сънища – 

като незавършен епилог. 

Опитах се да потуша огнищата, 

но огъня оказа се по-жесток от моя бог. 

Не сънувам вече сънища,

отдавна не тлеят в мен. 

Отрязах със стара ножица връзчицата, 

която държеше в плен моя ден.