Не сънувам вече сънища.
Не са за мен.
Отдавна изтрих линията,
водеща към мен.
Не сънувам вече сънища –
имам си тефтер.
Записвам на него въглищата
изгорили моя ден.
Тлеят в мене стари сънища –
като незавършен епилог.
Опитах се да потуша огнищата,
но огъня оказа се по-жесток от моя бог.
Не сънувам вече сънища,
отдавна не тлеят в мен.
Отрязах със стара ножица връзчицата,
която държеше в плен моя ден.
© Нина Чалъкова All rights reserved.