9 abr 2010, 20:57

Старите Приятели...

  Poesía
1.3K 0 22

 

 

 

 

                          С  Т  А  Р  И  Т  Е     П  Р  И  Я  Т  Е  Л  И . . .

          ___________________________________________

 

 

 

 

 

                            Старите Приятели.

                            Верните Приятели.

                            Вечните Приятели...

 

 

                            Заминахте си, Приятели.

                            На два метра под земята -

                            легнахте. За да ви сипят

                            шепа пръст върху очите.

                            И да ви турят Кръст

                            на мечтите.

 

 

                            Защо ме оставихте, Приятели?

                            Да ви преливам могилите.

                            Да бия камбаните.

 

 

                            Свещите са запалени...

 

 

                            Разказвач на вехти спомени.

                            За моите стари Приятели.

                            За Мъжете на Честта!

 

 

 

 

                            Които ги няма вече.

 

 

 

 

                           2010 г.

 

                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стеляна, Гери, Светлана, Водолея, Стефани,
    Селвер, Вали, Мариан - трогнат съм от топлите ви слова!
    Бъдете...
  • Благодаря.Поздрави за човешката признателност и мъжката чувстви-
    телност, приютена в твоята поезия.Wali/Виолета Томова/
  • Много ме натъжи, но това е животът.
    Поздрав!
  • Тъжно... но старите приятели винаги остават... в сърцето!
  • ...
    завъртя се Светът- и ... изчезна.
    Пламък от свещ ... над бездна.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...