9.04.2010 г., 20:57

Старите Приятели...

1.3K 0 22

 

 

 

 

                          С  Т  А  Р  И  Т  Е     П  Р  И  Я  Т  Е  Л  И . . .

          ___________________________________________

 

 

 

 

 

                            Старите Приятели.

                            Верните Приятели.

                            Вечните Приятели...

 

 

                            Заминахте си, Приятели.

                            На два метра под земята -

                            легнахте. За да ви сипят

                            шепа пръст върху очите.

                            И да ви турят Кръст

                            на мечтите.

 

 

                            Защо ме оставихте, Приятели?

                            Да ви преливам могилите.

                            Да бия камбаните.

 

 

                            Свещите са запалени...

 

 

                            Разказвач на вехти спомени.

                            За моите стари Приятели.

                            За Мъжете на Честта!

 

 

 

 

                            Които ги няма вече.

 

 

 

 

                           2010 г.

 

                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стеляна, Гери, Светлана, Водолея, Стефани,
    Селвер, Вали, Мариан - трогнат съм от топлите ви слова!
    Бъдете...
  • Благодаря.Поздрави за човешката признателност и мъжката чувстви-
    телност, приютена в твоята поезия.Wali/Виолета Томова/
  • Много ме натъжи, но това е животът.
    Поздрав!
  • Тъжно... но старите приятели винаги остават... в сърцето!
  • ...
    завъртя се Светът- и ... изчезна.
    Пламък от свещ ... над бездна.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...