9 апр. 2010 г., 20:57

Старите Приятели...

1.3K 0 22

 

 

 

 

                          С  Т  А  Р  И  Т  Е     П  Р  И  Я  Т  Е  Л  И . . .

          ___________________________________________

 

 

 

 

 

                            Старите Приятели.

                            Верните Приятели.

                            Вечните Приятели...

 

 

                            Заминахте си, Приятели.

                            На два метра под земята -

                            легнахте. За да ви сипят

                            шепа пръст върху очите.

                            И да ви турят Кръст

                            на мечтите.

 

 

                            Защо ме оставихте, Приятели?

                            Да ви преливам могилите.

                            Да бия камбаните.

 

 

                            Свещите са запалени...

 

 

                            Разказвач на вехти спомени.

                            За моите стари Приятели.

                            За Мъжете на Честта!

 

 

 

 

                            Които ги няма вече.

 

 

 

 

                           2010 г.

 

                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стеляна, Гери, Светлана, Водолея, Стефани,
    Селвер, Вали, Мариан - трогнат съм от топлите ви слова!
    Бъдете...
  • Благодаря.Поздрави за човешката признателност и мъжката чувстви-
    телност, приютена в твоята поезия.Wali/Виолета Томова/
  • Много ме натъжи, но това е животът.
    Поздрав!
  • Тъжно... но старите приятели винаги остават... в сърцето!
  • ...
    завъртя се Светът- и ... изчезна.
    Пламък от свещ ... над бездна.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...