Apr 9, 2010, 8:57 PM

Старите Приятели...

  Poetry
1.3K 0 22

 

 

 

 

                          С  Т  А  Р  И  Т  Е     П  Р  И  Я  Т  Е  Л  И . . .

          ___________________________________________

 

 

 

 

 

                            Старите Приятели.

                            Верните Приятели.

                            Вечните Приятели...

 

 

                            Заминахте си, Приятели.

                            На два метра под земята -

                            легнахте. За да ви сипят

                            шепа пръст върху очите.

                            И да ви турят Кръст

                            на мечтите.

 

 

                            Защо ме оставихте, Приятели?

                            Да ви преливам могилите.

                            Да бия камбаните.

 

 

                            Свещите са запалени...

 

 

                            Разказвач на вехти спомени.

                            За моите стари Приятели.

                            За Мъжете на Честта!

 

 

 

 

                            Които ги няма вече.

 

 

 

 

                           2010 г.

 

                                                        Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стеляна, Гери, Светлана, Водолея, Стефани,
    Селвер, Вали, Мариан - трогнат съм от топлите ви слова!
    Бъдете...
  • Благодаря.Поздрави за човешката признателност и мъжката чувстви-
    телност, приютена в твоята поезия.Wali/Виолета Томова/
  • Много ме натъжи, но това е животът.
    Поздрав!
  • Тъжно... но старите приятели винаги остават... в сърцето!
  • ...
    завъртя се Светът- и ... изчезна.
    Пламък от свещ ... над бездна.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...