14 ene 2011, 16:06

Старият бележник

  Poesía
746 0 9

 

Отзад-напред записвах свойте мисли.

Последната ми страница – бе първа...

И продължавах – все така на чисто.

А бъдещите дни... те бяха мъртви...

 

В бележника ми страниците свършват!

А толкоз много имам да напиша...

И ето, че достигнал съм Ден Първи

от моя календар... и спрях да дишам...

 

Така вървях през цялата година...

И ето – днес ще трябва да празнувам!

Дори и времето обратно мина

тук... към началото... Но не тъгувам!

 

Със спомените днес не разговарям...

И пламъкът на мойта свещ ме пари...

Но в него мойто бъдеще изгаря

със дата стара – Първи януари...

 

14.01.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...