Отзад-напред записвах свойте мисли.
Последната ми страница – бе първа...
И продължавах – все така на чисто.
А бъдещите дни... те бяха мъртви...
В бележника ми страниците свършват!
А толкоз много имам да напиша...
И ето, че достигнал съм Ден Първи
от моя календар... и спрях да дишам...
Така вървях през цялата година...
И ето – днес ще трябва да празнувам!
Дори и времето обратно мина
тук... към началото... Но не тъгувам! ...