14.01.2011 г., 16:06

Старият бележник

742 0 9

 

Отзад-напред записвах свойте мисли.

Последната ми страница – бе първа...

И продължавах – все така на чисто.

А бъдещите дни... те бяха мъртви...

 

В бележника ми страниците свършват!

А толкоз много имам да напиша...

И ето, че достигнал съм Ден Първи

от моя календар... и спрях да дишам...

 

Така вървях през цялата година...

И ето – днес ще трябва да празнувам!

Дори и времето обратно мина

тук... към началото... Но не тъгувам!

 

Със спомените днес не разговарям...

И пламъкът на мойта свещ ме пари...

Но в него мойто бъдеще изгаря

със дата стара – Първи януари...

 

14.01.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...