14.01.2011 г., 16:06

Старият бележник

744 0 9

 

Отзад-напред записвах свойте мисли.

Последната ми страница – бе първа...

И продължавах – все така на чисто.

А бъдещите дни... те бяха мъртви...

 

В бележника ми страниците свършват!

А толкоз много имам да напиша...

И ето, че достигнал съм Ден Първи

от моя календар... и спрях да дишам...

 

Така вървях през цялата година...

И ето – днес ще трябва да празнувам!

Дори и времето обратно мина

тук... към началото... Но не тъгувам!

 

Със спомените днес не разговарям...

И пламъкът на мойта свещ ме пари...

Но в него мойто бъдеще изгаря

със дата стара – Първи януари...

 

14.01.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...