Jan 14, 2011, 4:06 PM

Старият бележник

  Poetry
741 0 9

 

Отзад-напред записвах свойте мисли.

Последната ми страница – бе първа...

И продължавах – все така на чисто.

А бъдещите дни... те бяха мъртви...

 

В бележника ми страниците свършват!

А толкоз много имам да напиша...

И ето, че достигнал съм Ден Първи

от моя календар... и спрях да дишам...

 

Така вървях през цялата година...

И ето – днес ще трябва да празнувам!

Дори и времето обратно мина

тук... към началото... Но не тъгувам!

 

Със спомените днес не разговарям...

И пламъкът на мойта свещ ме пари...

Но в него мойто бъдеще изгаря

със дата стара – Първи януари...

 

14.01.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...