14 янв. 2011 г., 16:06

Старият бележник

747 0 9

 

Отзад-напред записвах свойте мисли.

Последната ми страница – бе първа...

И продължавах – все така на чисто.

А бъдещите дни... те бяха мъртви...

 

В бележника ми страниците свършват!

А толкоз много имам да напиша...

И ето, че достигнал съм Ден Първи

от моя календар... и спрях да дишам...

 

Така вървях през цялата година...

И ето – днес ще трябва да празнувам!

Дори и времето обратно мина

тук... към началото... Но не тъгувам!

 

Със спомените днес не разговарям...

И пламъкът на мойта свещ ме пари...

Но в него мойто бъдеще изгаря

със дата стара – Първи януари...

 

14.01.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...