СТАРИЯТ БОХЕМ
Лист отбрулен
в кът затулен,
в кафенето кафето си допива.
В късна доба
и в прокоба
стария бохем унива.
Лист отбрулен
и охулен,
в джоба ни петак за срамотия,
без другари
и цигари,
и без капчица ракия.
Лист отбрулен
и разгулен,
чака своя удар във живота.
От години,
без бамбини
той ще го напусне със охота.
Лист отбрулен,
сомнамбулен,
сам самотен в парка той отива
в късна доба
и със злоба,
той на пейката заспива.
1996 г.
© Цвятко Илиев Todos los derechos reservados