19.02.2013 г., 13:05

Старият бохем

2.1K 0 1

           СТАРИЯТ БОХЕМ

 

             Лист отбрулен

             в кът затулен,

             в кафенето кафето си допива.

             В късна доба

             и в прокоба

             стария бохем унива.

 

             Лист отбрулен

             и охулен,

             в джоба ни петак за срамотия,

             без другари

             и цигари,

             и без капчица ракия.

 

             Лист отбрулен

             и разгулен,

             чака своя удар във живота.

             От години,

             без бамбини

             той ще го напусне със  охота.

 

             Лист отбрулен,

             сомнамбулен,

             сам самотен в парка той отива

             в късна доба

             и със злоба,

             той на пейката заспива.

                               1996 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвятко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...