СТАРИЯТ БОХЕМ

             Лист отбрулен

             в кът затулен,

             в кафенето кафето си допива.

             В късна доба

             и в прокоба

             стария бохем унива.

             Лист отбрулен

             и охулен,

             в джоба ни петак за срамотия,

             без другари

             и цигари,

             и без капчица ракия.

             Лист отбрулен

             и разгулен,

             чака своя удар във живота.

             От години,

             без бамбини

             той ще го напусне със  охота.

             Лист отбрулен,

             сомнамбулен,

             сам самотен в парка той отива

             в късна доба

             и със злоба,

             той на пейката заспива.

                               1996 г.