Feb 19, 2013, 1:05 PM

Старият бохем

2.1K 0 1

           СТАРИЯТ БОХЕМ

 

             Лист отбрулен

             в кът затулен,

             в кафенето кафето си допива.

             В късна доба

             и в прокоба

             стария бохем унива.

 

             Лист отбрулен

             и охулен,

             в джоба ни петак за срамотия,

             без другари

             и цигари,

             и без капчица ракия.

 

             Лист отбрулен

             и разгулен,

             чака своя удар във живота.

             От години,

             без бамбини

             той ще го напусне със  охота.

 

             Лист отбрулен,

             сомнамбулен,

             сам самотен в парка той отива

             в късна доба

             и със злоба,

             той на пейката заспива.

                               1996 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвятко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...