4 nov 2017, 14:21

Старият ерген

  Poesía » Otra
612 1 0

     Старият ерген вкъщи се прибира,

     уморен палтото на дивана мята.

     На масата присяда с чаша бира,

     глава подпрял се взира във стената.

 

     Сърцето му плаче за домашен уют,

     за бяла покривка и ваза с цветя.

     Тъй е самотен, като вълк във приют.

     Душата му вие ранена в нощта.

 

     Албуми разглежда, прелиства листа,

     в своята младост търси надежда.

     Запалва цигара, димът го отвежда

     до бащина стряха, познати места.

 

     Чорапите хвърля в ъгъла прашен,

     с дрехите ляга в старо легло.

     Хлебарка го гледа с поглед уплашен,

     а той и намига с едното око.

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...