Старият ерген вкъщи се прибира,

     уморен палтото на дивана мята.

     На масата присяда с чаша бира,

     глава подпрял се взира във стената.

     Сърцето му плаче за домашен уют,

     за бяла покривка и ваза с цветя.

     Тъй е самотен, като вълк във приют.

     Душата му вие ранена в нощта.

     Албуми разглежда, прелиства листа,

     в своята младост търси надежда.

     Запалва цигара, димът го отвежда

     до бащина стряха, познати места.

     Чорапите хвърля в ъгъла прашен,

     с дрехите ляга в старо легло.

     Хлебарка го гледа с поглед уплашен,

     а той и намига с едното око.