Старият ерген вкъщи се прибира,
уморен палтото на дивана мята.
На масата присяда с чаша бира,
глава подпрял се взира във стената.
Сърцето му плаче за домашен уют,
за бяла покривка и ваза с цветя.
Тъй е самотен, като вълк във приют.
Душата му вие ранена в нощта.
Албуми разглежда, прелиства листа,
в своята младост търси надежда.
Запалва цигара, димът го отвежда
до бащина стряха, познати места. ...